Аз съм Румяна, бивш железничар, настоящ майстор - занаятчия,
и Ви казвам: Добре дошли!
Това е моят свят.
Поспрете се, разгледайте. Всяко нещо тук е плод на фантазията и сръчните ръце. Изработвам го сама и дали ще правя чанта, шапка, бижу, сувенир, аксесоар или някое ново хрумване, не е от
значение, важното е, че го правя с душа и сърце, оставям
своя отпечатък. Потопете се в разнообразието, забравете за конфекцията. Тук две неща не се повтарят.
На тези, които ще отминат с пренебрежение, ще кажа -
не отхвърляйте нещо само, защото не го разбирате,
то съществува, дори и да не Ви харесва.
А ако съм извикала дори само усмивка на лицето ви,
значи съм се справила добре.
Благодаря на всички оценили моето изкуство.
И ако искате да отнесете частица от това,
подарете си я, тя ще бъде само и единствено ваша и
много се надявам да ви носи късмет.
Член съм на Регионална Занаятчийска Камара - гр. София
Бивша железничари майстори мартеници уникати
Румяна Драгомирова съчетава в приложните си творби изконни български традиции и съвременни технологии
Къщата на майсторката Румяна Драгомирова прилича на същинска художествена галерия. Още във фоайето ме посрещат окачени по стените и наредени по полици пъстроцветни платнени чанти уникати, плетени, кожени и мънистени бижута, всевъзможни сувенири и "шапки дамски - хубави и малко щурави", както сама се изразява господарката на необичайния дом. "Добре дошли! Това е моят свят. Поспрете и разгледайте. Дори да не купите нищо, ако поне съм успяла да извикам усмивка на лицето ви, значи добре съм се справила. Постоянно работя, понеже ателието ми е вкъщи. Дори вечер, когато разговарям със съпруга и синовете ми, или гледам телевизия, плета на една кука. Не мога да стоя със скръстени ръце", споделя тя.
Софиянката е завършила Полувисшия железопътен институт и в продължение на 20 години е работила като железничарка. След 1989 г. обаче е пометена от поредната вълна от съкращения. В продължение на З години и половина работи като готвачка, опитва късмета си и в какви ли не други професии. През 2001-а регистрира собствена фирма и започва да печата некролози. "Докато чаках клиенти, сама се научих да плета макраме - вид ръкоделие, чийто основен елемент е възелът", обяснява тя. Постепенно обогатява асортимента си от изделия и през 2009 г. става член на софийската Регионална занаятчийска камара.
В края на февруари Руми изцяло се е посветила на изработването на оригинални мартеници. Най-голямата й гордост са необичайните творения от плъст. За да демонстрира уменията си, тя чевръсто разчепква парче естествена вълна и я раздробява на дребни къдели. Взема още едно снопче вълна, което сама е обагрила в яркочервено с боя за яйца. Подрежда нишките върху тава. Напръсква ги с разтвор от вода и сапун и ги намачква с точилка. Обяснява, че тази техника се нарича мокър фелтинг. Докато е още влажна, тя увива вълната около пръчка, покрита с червена вълна. Получава се чудна роза. Когато цветето изсъхне, майсторката го дооформя със специална игла - това е т.нар. сух фелтинг или иглонабиване. Със същата вещина Румяна показва и как се правят миниатюрни цървулиот бяла и червена кожа, набързо изплита и гривна от макраме.
"Щастлива съм, че мога да съчетая изконните български традиции с постиженията на съвременните технологии. Всичко правя на ръка, после доставям творенията си чрез... Интернет", хвали се майсторката и потъва в изработването на поредната изящна роза.
